Миражите ярки ме дебнат в деня
Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират,
а в тихите стъпки прокрадва се мрак,
в покоя зениците мои се взират.
желани узряват мечтите – горят.
В небето наднича далечна звездица,
прашецът полепва на мойто лице,
облак заплака със бистра водица,
и мъка сковава ранено сърце.
Зад топла завивка нощта е повила,
любовните думи и светли мечти,
с лъчите на утро косите съм свила,
сърцето свенливо за тебе тупти.
Просвирва ветрецът, в полите се скрива,
миражите ярки ме дебнат в деня,
а споменът ясен в съня ми преспива,
за тебе в копнеж непрестанно боля!
.
Безкрайни въздишки нощта е събрала,
а мракът в горещите устни е сух,
простора не трепва, до болка нехае,
за самотата отдавна е глух!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
