20.09.2025 г., 14:31

Мирис на море

191 0 0

За синия цвят и пръските кал,

за мириса на морето така ме е жал.

Влудява ме само мисълта за това,

че можех да бъда там всички лета.

 

И спомените тъй солени

от морето с нежност напоени

заливаха ме в съня,

с обич и надежди изпълваха деня.

 

За пясъка горещ и мидите

събирани с толкова любов

и колко смешни струваха ми се скаридите,

при тях да се завърна съм готов.

 

И дълбините непознати, криещи куп чудеса

това е необятна, съвършена красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...