Мирис на море

За синия цвят и пръските кал,

за мириса на морето така ме е жал.

Влудява ме само мисълта за това,

че можех да бъда там всички лета.

И спомените тъй солени

от морето с нежност напоени

заливаха ме в съня,

с обич и надежди изпълваха деня.

За пясъка горещ и мидите

събирани с толкова любов

и колко смешни струваха ми се скаридите,

при тях да се завърна съм готов.

И дълбините непознати, криещи куп чудеса

това е необятна, съвършена красота!