Мирис на провал
Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!?
Коя ,попитах в тъмнината.
Таз дето в теб гореше...
но ти излезна на себе си предател.
Тъмно е и вън, и вътре...
и мисли прогонват ти нощта.
В лъжата лесно се вменяваш,
но грешник ставаш ти.
Живот мечтател, провали се.
Сега самотен си нали!?
Горчи ти ,че сам повярва на лъжата.
И плащаш си за този грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
