Миша дупка
Остави ме в дупката ми миша –
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже
всичко, дето пази от години.
„Спомняш ли си го това – ще каже. –
Хайде да поплачем и ще мине…“
В дупката ни, в тайното местенце
има скрити хиляди трошички…
От несбъдната любов парченце,
счупен лъч докосната звездичка,
Сплетено въже от прегрешения,
бисерно мънисто от молитви.
Залчета от укор и съмнения,
разкаяния недоизпити…
Всички са парчета от душата,
жалки и изгризани до нищо.
Тях ги поверявам на Тъгата
да ги скрие в дупката си миша…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
