Marmadun
78 резултата
Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо ...
  127 
КОЛЕДЕН ХОРЪР - ЧАСТ 1
По Коледа е модерно да се консумират всякакви литератури, независимо какви бози са, важното е сюжетът да се върти около празника и съответното коледно чудо. То са офисни романси, то са случайни сблъсквания по летища и гари, то са срещи със стари съученици в родното малко градч ...
  206 
- Мамо, другарката каза утре да имаме рокли.
- Ей сега е… Отде да ти я взема тая рокля? - тросва се мама, докато ме дърпа към спирката, където всеки момент ще пристигне автобусът за село. На четири съм, но и аз знам, че няма откъде да вземе. В село рокли почти не продават. То в магазина салам няма, ...
  218 
И изстинало, слънцето преспите къса със пръсти –
вчера паднали, днес са в последния стадий на рак.
Там, на двора, цинично спокоен, подпрял се е кръста.
Черен, мършав до сухо. Прилича на гарванов крак.
Хризантеми на чифтове. Бледи и неми роднини. ...
  892  12  16 
Този път – ще простиш ли, о Боже всевишни,
предпочетох изобщо да не присъствам
на онуй лицемерно и даже излишно
хорско шоу, наречено твое възкръсване.
Знам, достатъчно грешна съм /чак прекалено/ ...
  700  12 
Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...
  803  13  17 
Вместо "Сбогом"
Щеше уж да си ходиш, Любов, а пък още стоиш на вратата.
Все не вярвах, че можеш да бъдеш такава - до болка ината.
Взряна в мен може би ти се ще "Остани!" да ти кажа.
Е, добре, щом е тъй, аз сама ще ти стегна багажа. ...
  445  11 
Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.
Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.
Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,
само че нейното "Стига" е оглушително.
Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките ...
  419 
Бе от ясно по-ясно, че всичко е само игра.
До абсурд невъзможна, и затуй съблазнителна свалка.
Поиграхме на стария лов между мъж и жена.
Нищо повече. Нищо по-малко.
А дали бе любов? Не разбрахме - от страх и инат ...
  421  14  12 
( На парапланеристите над Сопот)
Над килнати изгнили черни кръстове,
белязали и на града, и на живота края,
един летящ човек повдига с пръсти
завесата от облаци пред рая. ...
  308 
Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
  641 
('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля. ...
  1133 
( На децата "касички")
Дзън! Дзън! Дзън, дзън, дзън… Монетките падат в големия стъклен буркан всяка вечер.Понякога по една, понякога по две, понякога дори повече. Най-много са падали по пет-шест. Колкото повече монетки, толкова по-весела е песничката им.
На Ангелчо тази песничка му напомня звънчетат ...
  633 
  1353 
Бедното нямо момиче от вар
пак си говори с иглата,
с месеца щърбав, с гергефа си стар –
няма си други приятели.
Толкова дълго в килера стои – ...
  935 
Не, той не те обича и признай че
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.
Стоиш във ъгъла на паметта му, ...
  986  13 
***
Отдавна всичко свърши – сложих кръст
на всичките си грешки и заблуди,
на сляпото желание за мъст,
на любовта, от страст и мъка луда,
а ти се връщаш в моя спомен пак ...
  466 
Тръгнала съм теб да търся, Вълко!
Кошница не нося, ни наметка.
Сто пъти в гората ходих мълком,
сто пъти по все една пътека.
А в ума ми думите на мама ...
  1049 
Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам
към мене да посяга с нагли пръсти. ...
  1162  11  16 
***
Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...
  677  14 
Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне д ...
  771  11 
Ще ти го кажа, принце, без преструвки –
тя, приказката, не е справедлива.
Понеже всичко свърши със целувка
не знам защо реших, че съм щастлива.
Сега копнея времето, когато ...
  1897  24  13 
Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено, ...
  585 
Топлината в почти празния кабинет и ароматната пара на чая в нащърбената синя чаша караха Елина да се чувства като носена от вълни на мързелива река. Усещаше, че сърцето й се отпуска в отмалата на сладка и поглъщаща умора и че й е все по-трудно да държи очите си отворени. Наистина й се искаше да зас ...
  638 
Остави ме в дупката ми миша –
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже ...
  579 
За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
  723 
Животът бил кръчма? Добре, да поседнем тогава
И всеки от нас нека бъде за другия муза,
за нашата дребна потребност да си съчиняваме...
До мен поседни, да се черпим с по чаша илюзия.
Във моя коктейл нека има две части ухажване – ...
  704 
В нашето евтино време, като купен от склада на едро
един етикет-. Забелязвам – употребява се щедро.
Думата „стойностно“ всеки вре във очите на другите,
но за това дали има ги всъщност заслугите?
Кой и какво са със стойност мислете внимателно ...
  687 
Свободна ли е пейката, момиче… може ли да поседна?... Благодаря…
Наистина е хубаво тука. За първи път идвам. Хем да видя какво все го хвалят тоя Бачковски манастир, хем мурсалски чай искам да си купя… Мноого е хубаво. Все ми е било чудно – как все на такива местенца, сякаш паднали от Рая ги правят т ...
  815 
("Марги" - 20 част)
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се ...
  1213 
...
Обичаме да водим битки във името на честни каузи,
но… с цели до прозрачност плитки – реклама, имидж и аплаузи.
Умираме да сме герои, но непременно афиширани.
И ето - користите свои зад името над друг провираме.
А пък Доброто… то е скромно, и тихо, и незабелязано. ...
  596 
Порталът се отвори, за да пусне колата, тя бавно мина покрай изпънатия като струна войник, който, видял пагоните на пътника вътре, щеше да се подмокри от респект.
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни ...
  739 
----
На Ани
Изплашена, че любовта все пак ще вземе да се случи,
а ти – след вечност самота – да те обичат се отучи,
оставяш я като кутре за ласката ти да подскача, ...
  619 
Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...
  772 
Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
  779 
1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...
  907 
Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...
  802 
- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...
  804 
Казват, че било възможно всяка емоция да има цвят, мирис, глас и образ. Превалила почти половината си живот и отдавна спряла да вярвам в чудеса, аз видях Надеждата. Тя е бял гълъб.
Клише? Може би. Но когато си отчаян приемаш и най-обикновените неща, и най-изтърканите клишета за поличби. Когато си тр ...
  1178 
Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.
На никой не му трябва честността ти – ...
  2679  28  31 
Предложения
: ??:??