22.10.2017 г., 20:47

Мишо Мишконтиев и Мацо Мъркачев

930 0 2

Мишо Мишконтиев и Мацо Мъркачев

Мишо палав е мишок.
На подскоци - скок подскок
пред хладилника се спря.
Що да стори той сега?
Ще му се да го отвори,
ала как ще се пребори
той със тежката врата?
Не, това не е шега!
И докато мисли Мишо
зад една саксия скришом
бе съзрял го Мацо Мачев
по фамилия Мъркачев,
млад и силен котарак
и на всички мишки враг.
Дебнеше го с поглед жаден,
беше много, много гладен.
Той приготви не за скок -
ще обядва със мишок!
Но Мишконтиев го зърна
и на бягство го обърна.
А Мъркачев в своя яд
/него мъчеше го глад/
след Мишконтиев сеспусна,
яко тичане му друсна.
Но мишокаф ефспортист,
шампион е, културист!
От Мъркачев се измъкна,
в дупката си той се вмъкна.
Тясна, много тясна тя е.
Котаракът туй го знае,
та капан пред нея сложи,
и със хитрост то заложи
и полегна да почине
хем гладът му да премине,
хем и сили да добие
та мишока да надвие.
И зачака с нетърпение
той отвън без настроение.
Щом Мишконтиев избяга
в дупката си той веднага
взе да се барикадира
неуморно, без да спира
и пред входа взе да трупа
бобени зърна два купа,
орехчета четри броя,
лешници и малко соя.
И кибритена кутийка
сложи тази смела мишка.
След като затрупа входа
легна и заспа на пода
най-накрая уморена
но на сигурно спасена.
А Мъркачев в своя яд
/още мъчеше го глад/
вън пред дупката си чака,
но капанът хич не щрака.
Полудял от нетърпение
и изпаднал в изумление
как Мишконтиев се скри
и от него се спаси!
Колкото и да умува
щеше днес да погладува.
Истината бе това-
той в лова си не успя!
А Мишконтиев, мишока
в дупката си на дълбоко
спи спокойно и сънува
котараци как ловува.
Колко много той е страшен
а Мъркачев е уплашен
и от мишката се крие
та дано не го открие!
Тъй мишокът си сънува,
котаракът си гладува!
Туй на разказа е краят.
Аз и много други зная.
Този бе за хитра мишка.
Другите - във друга книжка.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...