Мишо Мишконтиев и Мацо Мъркачев

Мишо палав е мишок.
На подскоци - скок подскок
пред хладилника се спря.
Що да стори той сега?
Ще му се да го отвори,
ала как ще се пребори
той със тежката врата?
Не, това не е шега!
И докато мисли Мишо
зад една саксия скришом
бе съзрял го Мацо Мачев
по фамилия Мъркачев,
млад и силен котарак
и на всички мишки враг.
Дебнеше го с поглед жаден,
беше много, много гладен.
Той приготви не за скок -
ще обядва със мишок!
Но Мишконтиев го зърна
и на бягство го обърна.
А Мъркачев в своя яд
/него мъчеше го глад/
след Мишконтиев сеспусна,
яко тичане му друсна.
Но мишокаф ефспортист,
шампион е, културист!
От Мъркачев се измъкна,
в дупката си той се вмъкна.
Тясна, много тясна тя е.
Котаракът туй го знае,
та капан пред нея сложи,
и със хитрост то заложи
и полегна да почине
хем гладът му да премине,
хем и сили да добие
та мишока да надвие.
И зачака с нетърпение
той отвън без настроение.
Щом Мишконтиев избяга
в дупката си той веднага
взе да се барикадира
неуморно, без да спира
и пред входа взе да трупа
бобени зърна два купа,
орехчета четри броя,
лешници и малко соя.
И кибритена кутийка
сложи тази смела мишка.
След като затрупа входа
легна и заспа на пода
най-накрая уморена
но на сигурно спасена.
А Мъркачев в своя яд
/още мъчеше го глад/
вън пред дупката си чака,
но капанът хич не щрака.
Полудял от нетърпение
и изпаднал в изумление
как Мишконтиев се скри
и от него се спаси!
Колкото и да умува
щеше днес да погладува.
Истината бе това-
той в лова си не успя!
А Мишконтиев, мишока
в дупката си на дълбоко
спи спокойно и сънува
котараци как ловува.
Колко много той е страшен
а Мъркачев е уплашен
и от мишката се крие
та дано не го открие!
Тъй мишокът си сънува,
котаракът си гладува!
Туй на разказа е краят.
Аз и много други зная.
Този бе за хитра мишка.
Другите - във друга книжка.