Мислете за Смъртта
МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА
Живея – и си мисля за Смъртта.
Тя просто всеки ден ми се навира.
Пред некролога, който го чета,
за скъп авер, политнал във Всемира.
За някой – отлетял от мен, съсед,
с когото пихме биричка на припек.
Или Жената, дето тури в ред
ятата ми, слетели от Египет?
Не ни създаде Господ от гранит.
Топим се – както храмовите свещи.
И отчето ни пее с тъжен вид,
и скръбните небивалици плещи.
Прекрача ли граничната черта,
помнете ме какво съм ви написал? –
Когато си отива от света,
Човекът е една красива мисъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
