Вятърът лети свободен из безкрая,

с него заедно дружи безсмъртната душа.

И от началото до края се понасят леко,

към синевата кротка от забравени съдби.

Бог дава нови сили чрез крилата,

животът без агония отново да се завърти.

И мигове безценни подарява на Земята,

с букет от нови преживявания и спомени.

Дошли сме тук от рая неразбрали,

забравили, че в него ний принадлежим.

Живот без стойност водим, далеч от светлината,

тъгуват с нас забравени и морските вълни.

.

Защо забравихме кои сме, идеала и мечтата?

Защо Създателя отрекохме – неблагодарни зверове?

Защо погубваме без съвест ний Земята наша?

Защо без мир, хармония останахме тъй ден след ден?

Така върви си кръговратът без да спира,

затишия и бури се редуват векове наред.

И хвърля зарове безчет съдбата наша,

с надежда следващият „умен звяр“ да бъде по-добре.