Jan 1, 2013, 4:53 AM

Мисли

  Poetry » Other
583 0 0

Вятърът лети свободен из безкрая,

с него заедно дружи безсмъртната душа.

И от началото до края се понасят леко,

към синевата кротка от забравени съдби.

 

 

Бог дава нови сили чрез крилата,

животът без агония отново да се завърти.

И мигове безценни подарява на Земята,

с букет от нови преживявания и спомени.

 

Дошли сме тук от рая неразбрали,

забравили, че в него ний принадлежим.

Живот без стойност водим, далеч от светлината,

тъгуват с нас забравени и морските вълни.

.

Защо забравихме кои сме, идеала и мечтата?

Защо Създателя отрекохме – неблагодарни зверове?

Защо погубваме без съвест ний Земята наша?

Защо без мир, хармония останахме тъй ден след ден?

 

Така върви си кръговратът без да спира,

затишия и бури се редуват векове наред.

И хвърля зарове безчет съдбата наша,

с надежда следващият „умен звяр“ да бъде по-добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...