Jan 1, 2013, 4:53 AM

Мисли

  Poetry » Other
584 0 0

Вятърът лети свободен из безкрая,

с него заедно дружи безсмъртната душа.

И от началото до края се понасят леко,

към синевата кротка от забравени съдби.

 

 

Бог дава нови сили чрез крилата,

животът без агония отново да се завърти.

И мигове безценни подарява на Земята,

с букет от нови преживявания и спомени.

 

Дошли сме тук от рая неразбрали,

забравили, че в него ний принадлежим.

Живот без стойност водим, далеч от светлината,

тъгуват с нас забравени и морските вълни.

.

Защо забравихме кои сме, идеала и мечтата?

Защо Създателя отрекохме – неблагодарни зверове?

Защо погубваме без съвест ний Земята наша?

Защо без мир, хармония останахме тъй ден след ден?

 

Така върви си кръговратът без да спира,

затишия и бури се редуват векове наред.

И хвърля зарове безчет съдбата наша,

с надежда следващият „умен звяр“ да бъде по-добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...