27.09.2012 г., 11:08 ч.

Мисли 

  Поезия » Философска
439 0 1

Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!

С каква цел аз съм на Земята?
От Нищото ли съм дошъл?
Със Господ или с Сатаната?...
Защо понякога съм зъл!?

По волята ли на Съдбата
животът ми е начертан?
Единствено ли на Земята
умът вселенски е събран?

Дали в безкрайната Вселена
единствен господар съм аз,
или това е само сцена,
или над мен е друг на власт!?

Кръжат ли в мене  тъмни сили
и ми отнемат радостта...
От разни Демони и Вили
едва стоим над Пропастта?!

Броят се дните ни щастливи,
а  наште мъки нямат край,
защо сме зли и завистливи 
и сме във Пъкъл, вместо в Рай!?

Живеем като във Затвора...
И мреме все за Свобода!
И Съвестта ни не говори,
и нямаме Човещина.

Със болка почва нашто детство
и трудно ставаме мъже,
ударени сме по наследство
и вечно ни Смъртта зове!

Щом вече опит си натрупал
и почнеш нещо да твориш,
живота вече си претупал
и трябва в "Ада" да вървиш!

А след това какво? Се питам...
На всичко вече слагаш край!
Нещата ни след туй са скрити...
във приказки за Ад и Рай...

Щом теб те сложат под земята,
не чакай да се възродиш!
Безмилостна е с нас Съдбата!
Не можеш да я промениш.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Прилича му да е текст на "Ахат" Но с края аз не съм съгласна-Съдбата можем да променяме, само дето начинът не ни е ясен! Поздрави!
Предложения
: ??:??