27.09.2012 г., 11:08

Мисли

554 0 1

Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!

С каква цел аз съм на Земята?
От Нищото ли съм дошъл?
Със Господ или с Сатаната?...
Защо понякога съм зъл!?

По волята ли на Съдбата
животът ми е начертан?
Единствено ли на Земята
умът вселенски е събран?

Дали в безкрайната Вселена
единствен господар съм аз,
или това е само сцена,
или над мен е друг на власт!?

Кръжат ли в мене  тъмни сили
и ми отнемат радостта...
От разни Демони и Вили
едва стоим над Пропастта?!

Броят се дните ни щастливи,
а  наште мъки нямат край,
защо сме зли и завистливи 
и сме във Пъкъл, вместо в Рай!?

Живеем като във Затвора...
И мреме все за Свобода!
И Съвестта ни не говори,
и нямаме Човещина.

Със болка почва нашто детство
и трудно ставаме мъже,
ударени сме по наследство
и вечно ни Смъртта зове!

Щом вече опит си натрупал
и почнеш нещо да твориш,
живота вече си претупал
и трябва в "Ада" да вървиш!

А след това какво? Се питам...
На всичко вече слагаш край!
Нещата ни след туй са скрити...
във приказки за Ад и Рай...

Щом теб те сложат под земята,
не чакай да се възродиш!
Безмилостна е с нас Съдбата!
Не можеш да я промениш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Прилича му да е текст на "Ахат" Но с края аз не съм съгласна-Съдбата можем да променяме, само дето начинът не ни е ясен! Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...