Мисли
МИСЛИ
Потъна в мрака на нощта
една светулка.
След нея друга долетя
и пак потъна в мрака...
И пак.
И пак.
Сякаш се стапяха,
във пламъка
на собствения си огън.
Гледах ги и си мислех
за нашата любов...
Утрото смени светулките
със слънцето!
Сега за какво да си мисля?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени