МИСЛИ
Потъна в мрака на нощта
една светулка.
След нея друга долетя
и пак потъна в мрака...
И пак.
И пак.
Сякаш се стапяха,
във пламъка
на собствения си огън.
Гледах ги и си мислех
за нашата любов...
Утрото смени светулките
със слънцето!
Сега за какво да си мисля?!
© Симеон Ангелов Все права защищены