8.12.2018 г., 15:42 ч.
Мисли
Изминах дълъг път неземен
Отворих не една врата
Незнам до колко бях полезен
На себе си и на света.
Но всичките ми мисли, аз не крия
Били са само за едно
Да мога някой ден да кажа аз на тия
Живях, и мотото ми бе добро.
Безсъниците скрити зад клепача
И болките останали в мен
Не се научих аз да плача
Защото чувствата били са в плен.
Не съм и толкова възвишен
Не мога нощем да летя
Но знам, че не бил съм и излишен
На хората и на света.
© Hristo Hristov Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
А при останалите другите знаят какво им е ли
Шегувам се. Усмивки! -
Интересно виждане. При поетите идеята е , че само те си знаят какво им е.......
-
Живееш за да кажеш на "тия"? Боже, всякакви смисли на живота съм чувала, но такъв не бях. Хубаво стихотворение, но е толкова жалко да живееш само, за да кажеш на някакви си "тия". По представата за добро на "тия" ли живееш?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Щурак,"тия" са всъщност"ония".Другите без да знаят какво им е четат усмихнатите коментари на щурачетата.