hari36 (Hristo Hristov)
100 37
8.12.2018 г., 15:42 ч.

Мисли 

  Поезия » Философска
527 0 4

Изминах дълъг път неземен

Отворих не една врата

Незнам до колко бях полезен

На себе си и на света.

 

Но всичките ми мисли, аз не крия

Били са само за едно

Да мога някой ден да кажа аз на тия

Живях, и мотото ми бе добро.

 

Безсъниците скрити зад клепача

И болките останали в мен

Не се научих аз да плача

Защото чувствата били са в плен.

 

Не съм и толкова възвишен

Не мога нощем да летя

Но знам, че не бил съм и излишен

На хората и на света.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хари,поетите са си такива.Често се сърдят че не са разбрани.
    Щурак,"тия" са всъщност"ония".Другите без да знаят какво им е четат усмихнатите коментари на щурачетата.
  • А при останалите другите знаят какво им е ли
    Шегувам се. Усмивки!
  • Интересно виждане. При поетите идеята е , че само те си знаят какво им е.......
  • Живееш за да кажеш на "тия"? Боже, всякакви смисли на живота съм чувала, но такъв не бях. Хубаво стихотворение, но е толкова жалко да живееш само, за да кажеш на някакви си "тия". По представата за добро на "тия" ли живееш?
Предложения
: ??:??