Мисли

Поэзия » Философская

791 0 4

Изминах дълъг път неземен

Отворих не една врата

Незнам до колко бях полезен

На себе си и на света.

Но всичките ми мисли, аз не крия

Били са само за едно

Да мога някой ден да кажа аз на тия

Живях, и мотото ми бе добро.

Безсъниците скрити зад клепача

И болките останали в мен

Не се научих аз да плача

Защото чувствата били са в плен.

Не съм и толкова възвишен

Не мога нощем да летя

Но знам, че не бил съм и излишен

На хората и на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Хари,поетите са си такива.Често се сърдят че не са разбрани.
Щурак,"тия" са всъщност"ония".Другите без да знаят какво им е четат усмихнатите коментари на щурачетата.

2018-12-09T20:27:28+02:00
щураче (любимка)

А при останалите другите знаят какво им е ли
Шегувам се. Усмивки!

2018-12-09T19:38:41+02:00
hari36 (Hristo Hristov)

Интересно виждане. При поетите идеята е , че само те си знаят какво им е.......

2018-12-08T22:50:24+02:00
щураче (любимка)

Живееш за да кажеш на "тия"? Боже, всякакви смисли на живота съм чувала, но такъв не бях. Хубаво стихотворение, но е толкова жалко да живееш само, за да кажеш на някакви си "тия". По представата за добро на "тия" ли живееш?

2018-12-08T18:29:39+02:00