9.05.2010 г., 19:54

Мисли на разсъмване

1.1K 0 0

Мисли на разсъмване

 

В леглото топло съм се свила.

Не ми се става.

Навън е страшна люта зима.

Студ, сняг и вятър брулещ.

 

Не ми се става.

Навън ме дебне,

от виелица по-страшна,

Злобата.

Като ламя, очакваща

обречената жертва.

Полюшват се надменно

главите ù безброй

с човешки образ,

с безмилостни черти,

с пронизващ поглед

и паст зловонна,

зинала да ръфа

достойнство и душа.

 

Не ми се става.

В леглото искам да остана,

зареяна в мечтите,

далеч от безпощадните зъби.

 

Но не, позорно няма да се крия!

Като броня ще нарамя

добрата си душа

и с копие-усмивка,

с меч от светлина,

макар нахапана до кръв,

поне една глава ще отсека.

 

И утре пак в неравна битка

ще се впусна.

 

Може би във някой ден

злобата човешка ще надвия…

 

Може би…

януари 2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...