Мисли в залеза
Прашинка бях в утрото на моя ден.
Прелитах като птица в синевата.
Бях огън, вятър, слънчен океан в мен,
люлеещ любовта ми сред цветята.
Сега съм омагьосващ цвят сред зноя,
разтапящ се в карамелен сладолед.
Помитаща лавина във двубоя,
ще ме грабне, както пъпли този век.
Ще ме поеме бялата лавина,
в здрава хватка сред навъсен небосвод.
Ще съм далеч от родната градина,
но като дъждец ще дойда в своя ход.
Разтичам се! Каква ужасна жега!
Оставям ви сред най-сладката следа!
ПП: Стихотворението е вдъхновено от снимката на Теди "Мислите на залеза"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
Точно това харесвам тук, че често взаимно се вдъхновяваме. Тук двете произведение според скромното ми мнение чудесно се допълват. Успех!
