Мисли за цветната дъга
Поглеждам към небето,
спряло без качулка...
Дъждът от облаците му се отцеди.
Небето е изметено
от млада булка,
от слънцето усмихнато
сега блести.
И след дъжда изкъпана,
дъгата се преметна
и сякаш свърза двата края на света,
и се загледа в мене тази осмоцветка,
загадки ме помоли
в нея да чета...
12.06.2013 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
