Поглеждам към небето,
спряло без качулка...
Дъждът от облаците му се отцеди.
Небето е изметено
от млада булка,
от слънцето усмихнато
сега блести.
И след дъжда изкъпана,
дъгата се преметна
и сякаш свърза двата края на света,
и се загледа в мене тази осмоцветка,
загадки ме помоли
в нея да чета...
12.06.2013 г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
