Мисли за мен
Мисли за мен
Като в безбрежната прохлада на морето
под сребърните сенки на брега,
навлизам плахо в твоя свят.
Това е тръпката на чувствата,
с които ме привличаш
към бистрите дълбочини на мислите.
Ти свързваш думите
като отдавна разпилени острови
в това море, което ни залива.
Говориш ли? Или рисува твоят глас
една земя, свободна и красива,
един щастлив атлас?
Мълчиш ли? Дочувам ударите на
сърцето ти, което люлее се като вълна,
която бавно ме покрива...
Дори да си останеш бряг недосегаем,
аз пак ще те откривам.
Ръцете ми сега са две гребла,
които си почиват отдалечени
от скалите на брега.
Очите ми, добри и тихи - два изгрева,
които разливат светлините си над теб.
А устните, два розови корала,
събрали топлината на угасващия ден.
Мисли за мен като за морски бриз
и лунния прилив, за който раказва нощта.
За бряг, изкован от копнежи,
за пътища млечни, за морски звезди,
за всичко, което поискаш, мисли...
За теб ще съм тих полумрак от лъчи.
Когато притвориш очи,
знай, че просто ме има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Тодорова Всички права запазени
! Поздрави!
