23.06.2010 г., 12:52 ч.

Мисли зад решетките 

  Поезия
463 0 2

Решетки пазят мойта стая.
Навън е слънчев, ясен ден.
Деца на двора си играят.
Решетки между тях и мен.

Врата блиндирана с резета...
Пред входа камера следи.
Разбити няколко мазета,
за пет буркана зимнини.

Буркани нямам. Имам друго.
Страхът от взлом в съня гризе.
Жена ми казва: "Няма луди
да гепят твойте стихове..."

Но аз ги пазя. Те са всичко.
Плодът на моя цял живот.
Тефтерите си аз обичам...
Не ям туршии и компот.

Мазето нека го разбият,
но в моя дом да не крадат.
Аларма имам, дето вие,
а стиховете ми бодат.

Навън децата си играят.
Аз на квадрати гледам сам,
а може би дори не знаят
от тук, че гледам, как е там...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В душата ти са! А тя е без решетки!
    Вал*
  • Стиховете? Тях не могат да ти вземат.
    Те извират от дълбоката душа.
    Крадци поезията не отнемат,
    щом блазнят ги буркани в нечия маза.

    Поздрави Вал
Предложения
: ??:??