Мисли зад решетките
Решетки пазят мойта стая.
Навън е слънчев, ясен ден.
Деца на двора си играят.
Решетки между тях и мен.
Врата блиндирана с резета...
Пред входа камера следи.
Разбити няколко мазета,
за пет буркана зимнини.
Буркани нямам. Имам друго.
Страхът от взлом в съня гризе.
Жена ми казва: "Няма луди
да гепят твойте стихове..."
Но аз ги пазя. Те са всичко.
Плодът на моя цял живот.
Тефтерите си аз обичам...
Не ям туршии и компот.
Мазето нека го разбият,
но в моя дом да не крадат.
Аларма имам, дето вие,
а стиховете ми бодат.
Навън децата си играят.
Аз на квадрати гледам сам,
а може би дори не знаят
от тук, че гледам, как е там...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
