МИСЛИШ ЛИ…
на Маги
Мислиш ли,
че в дъжда
с капките се сливаш,
с тази рокля
на... сълзи?
Толкова любов
от теб извира,
толкоз нежност има
в твоите очи.
Ти рана си...
от обич.
И танц на нестинарка...
Вода си...
непита –
в кошутена стъпка
трудно събрана.
Сълза си –
тихо изплакана
с болка и благослов,
песен започната,
ласка –
съзнателно спряна...
Ти даваш любов
недокосната,
недопита...
И знаеш само ти
за щастието всичко,
и...за нещо...
отминало.
За тежък нож кания си,
молитва и
благословия...
А пък си
в бяла рокля...
на сълзи...
Мислиш ли,
че с капките
в дъжда се сливаш?...
© Илзе Енчева Всички права запазени
Маги заслужава!