12.08.2021 г., 16:36

Мислиш ли си

759 9 5

Мислиш ли си, че ме няма?
Че съм горестна мъгла?
От житата - суха слама
огън в пепел разпиля,
от душата по земята
падат гаснещи звезди
и е тежка тишината,
даже пулсът ти мълчи
Ала всичко е измама,
ти не вярвай, не тъжи
Може телом да ме няма...
Виж, дъждът ми те теши

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Роси и Ивита. Моля да бъда извинена за закъснението, но много често не получавам известия за коментари, не знам по каква причина
  • Все някъде в нещо ни има! В очите на децата ни, в спомените на любимите, в сълзите на близките... Хубава творба!
  • Огън, жупел и дъжд от тешителни звезди. За ценители!
    Щураче!☺
  • Благодаря ви, смелчаги
  • Щом надникнем отвъд видимото, можем да съзрем и незримото. Докосваща творба, Дари!
    „Може телом да ме няма...
    Виж, дъждът ми те теши“
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...