11.03.2005 г., 7:14 ч.

Мисля,че се промених 

  Поезия
1101 0 6
Смених обвивката,
а може би поставих втора.
Паролата е "влез" или "иди си".
По трудно ще докоснеш
чувствената същност,
след втората вече не боли...
Очите плачат от умора
и не трепва слънчевия сплит.
Безлико безразличие
тренирано без огледало.
Налага се да бъда друга,
да оцелявам в мъжкия ти свят.
да съм опората на вместо
влюбена съпруга...
На трапезата ми има още хляб,
има отлежало вино...
Отпий за новите ми дни,
а после пий до дъно.
Знам, последната горчи,
но така ще бъде...
Желаеше промяна,
мисля, че се промених!

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това със сълзите често ми се случва.
  • Дори и да се промениш...очите пак ще плачат Надя!Но пък сълзите пречистват!
  • Благодаря!
  • Ми то на мен и така ми харесваш, ама щом казваш ... променяй
  • Благодаря!Животът ми го налага,може би променям само правилата...
  • Може би и аз съм опитвала, мислиш ли, че бронята ще издържи дълго...и доколко може човек да промени същността си, успех ти желая! Хареса ми стихът ти, много ми е близък! Поздрав!
Предложения
: ??:??