Ти си далече. Много далече.
Но мисълта ми лети към теб.
Изпращам я и се тревожа
дали ще достигне до теб.
Дали ще те сгрее,
ще те зарадва ли в твоя облачен ден?
Ще се усмихнеш ли?
Ще заплачеш ли?
Или просто ще си помислиш за мен?
Аз я изпращам, независимо от всичко -
не очаквам ни отговор, ни отчет.
Все пак мисля, че би било хубаво
тя да те подсеща от време на време за мен.
Тази надежда ме изпълва,
но балонът на мечтите ми се спуква,
когато се върна в реалността.
Хубаво е да си те представям до мен.
Знам, че боли и е изгубена кауза за мен.
Нищо.
Аз продължавам да мисля за теб.
Усмихвам се.
Благославям те.
И така минава всеки мой ден.
© Ванина Всички права запазени