24.09.2006 г., 10:57

Мисля за теб

7.3K 0 7

Ти си далече. Много далече.
Но мисълта ми лети към теб.
Изпращам я и се тревожа
дали ще достигне до теб.
Дали ще те сгрее,
ще те зарадва ли в твоя облачен ден?
Ще се усмихнеш ли?
Ще заплачеш ли?
Или просто ще си помислиш за мен?
Аз я изпращам, независимо от всичко -
не очаквам ни отговор, ни отчет.
Все пак мисля, че би било хубаво
тя да те подсеща от време на време за мен.
Тази надежда ме изпълва,
но балонът на мечтите ми се спуква,
когато се върна в реалността.
Хубаво е да си те представям до мен.
Знам, че боли и е изгубена кауза за мен.
Нищо.
Аз продължавам да мисля за теб.
Усмихвам се.
Благославям те.
И така минава всеки мой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че ви е харесало!!!
  • Можеш ли, да се правиш на злобен хулиган, когато пред теб съществото блгославя..... и е отворило душата си! Малките недостатици винаги могат да се компенсират от чувствеността и болезнената откровеност! От мен ШЕСТИЦА !!!
  • Хубав и искрен стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Радвам се!Поздрав!
  • Има един човек, който е далеч от мен и ми липсва... това което си написала ме стопли .. даде ми някак... сили И ти благодаря - Чудесна си!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....