Отведи ме, отведи ме далеч,
там където се преплитат,
реалното и фантастичното.
Двама - аз и ти...
мистериозен свят, алена зора,
светло-тъмни сенки в нощта...
Будна съвест в съня,
топло-хладка е нощта.
Стройни здрави колене,
към мен приближават се...
Отново ще се укротя,
ще бъда ангел на мира.
Очаквам аз некакен гост
да дойде, да ме потопи
в свят различен от преди
по-епичен, по-различен.
Алени гори, страстни широти
надморски височини и свежи утринни мъгли.
Каквото и да бъде, знам че
искам все да гледам в твоите очи.
© Карина Колева Всички права запазени
В поезията чувство и слово са в изящен баланс.
Успех! И поздрави!