20.10.2015 г., 8:58

Мистериозно

618 0 5

МИСТЕРИОЗНО

„Таз вечер ша са блещя по звездите,
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.


Мъж, дето ша ма носи като бебе
и ша ма пази също кат яйце!
Ни та понасям! Писна ми от тебе
и дигнала съм сичките ръце!“

 

Разбирате ли? Ей така ми рече
съпругата, и сякаш ма закла.
Направо като с брадва ма насече…
Каква я мислех, а каква била!

 

Изпушил съм и – видиш ли – парите
и всичката ракия съм изпил.
А аз кат циганин кълна звездите
и ниско под тревата сам са свил.

 

Обачи не разбирам от мистерия.
Танцуваши и: „Ша умирам! Да!“
Рекох „Не изпадай във истерия.
Иди във Плиска. Ш`ти дадат вода."
12. 08. 2015 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...