Мистериозно
МИСТЕРИОЗНО
„Таз вечер ша са блещя по звездите,
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.
Мъж, дето ша ма носи като бебе
и ша ма пази също кат яйце!
Ни та понасям! Писна ми от тебе
и дигнала съм сичките ръце!“
Разбирате ли? Ей така ми рече
съпругата, и сякаш ма закла.
Направо като с брадва ма насече…
Каква я мислех, а каква била!
Изпушил съм и – видиш ли – парите
и всичката ракия съм изпил.
А аз кат циганин кълна звездите
и ниско под тревата сам са свил.
Обачи не разбирам от мистерия.
Танцуваши и: „Ша умирам! Да!“
Рекох „Не изпадай във истерия.
Иди във Плиска. Ш`ти дадат вода."
12. 08. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
