Мистерия

Поезия » Друга

765 0 8

МИСТЕРИЯ

Както си лежах върху тревата,

лек зефир, полъхнал от нивята,

вдигна на вселената полата.

От ефирен плат бе сътворена,

с облачета бели украсена.

Докато из въздуха се вее,

ято гъски полетя под нея.

Падна тя - и ятото изчезна!

Не видях отнейде да излезна.

С погледи ги търсих и ги виках,

и по роклята със длани пипах –

все напразно. Ятото изчезна,

сякаш че във черна дупка влезна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ВаняИ (Ваня Иванова)

Разправят, че това ,църната рупа де,била голема хищница.Каквото потъне в нея, хич него чакай да се върне.

2009-10-05T21:38:38+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Опасна зона си, Ангар! За едно си четем, за друго си мислим..

2009-10-05T20:34:49+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Мистерия ли? Щастливец си ти, Ангар. Ветрецът пак ще подухне и ще върне ятата!

2009-10-05T19:02:48+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви Ирена, Марина, Борко, Райсън и Петинка! Че сте го почувствали такова, каквото е - безобидно и разтоварващо.

2009-10-05T18:48:37+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Двупластова... "Мистерия"!
Тип "Ангар"!

2009-10-05T18:09:22+03:00