Ангар (Ангел Чортов)
796 1874
5.10.2009 г., 13:22 ч.

Мистерия 

  Поезия » Друга
602 0 8

МИСТЕРИЯ

 

Както си лежах върху тревата,

лек зефир, полъхнал от нивята,

вдигна на вселената полата.

 

От ефирен плат бе сътворена,

с облачета бели украсена.

 

Докато из въздуха се вее,

ято гъски полетя под нея.

 

Падна тя - и ятото изчезна!

Не видях отнейде  да излезна.

 

С погледи ги търсих и ги виках,

и по роклята със длани пипах –

все напразно. Ятото изчезна,

сякаш че във черна дупка влезна!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разправят, че това ,църната рупа де,била голема хищница.Каквото потъне в нея, хич него чакай да се върне.
  • Опасна зона си, Ангар! За едно си четем, за друго си мислим..
  • Мистерия ли? Щастливец си ти, Ангар. Ветрецът пак ще подухне и ще върне ятата!
  • Благодаря ви Ирена, Марина, Борко, Райсън и Петинка! Че сте го почувствали такова, каквото е - безобидно и разтоварващо.
  • Двупластова... "Мистерия"!
    Тип "Ангар"!
  • Тоз Иванчо бреее...
    Каквото и да се подразбира, все за това си мисли)))
  • Много сериозно нещо! Въпреки усмивката, с която се чете...Впечатляваща поетична образност! Много ми хареса!
  • Все ще се появят отнякъде. Ако не групово, поединично...
Предложения
: ??:??