Мистерия

Poetry » Other

768 0 8

МИСТЕРИЯ

Както си лежах върху тревата,

лек зефир, полъхнал от нивята,

вдигна на вселената полата.

От ефирен плат бе сътворена,

с облачета бели украсена.

Докато из въздуха се вее,

ято гъски полетя под нея.

Падна тя - и ятото изчезна!

Не видях отнейде да излезна.

С погледи ги търсих и ги виках,

и по роклята със длани пипах –

все напразно. Ятото изчезна,

сякаш че във черна дупка влезна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

Разправят, че това ,църната рупа де,била голема хищница.Каквото потъне в нея, хич него чакай да се върне.

2009-10-05T21:38:38+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Опасна зона си, Ангар! За едно си четем, за друго си мислим..

2009-10-05T20:34:49+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Мистерия ли? Щастливец си ти, Ангар. Ветрецът пак ще подухне и ще върне ятата!

2009-10-05T19:02:48+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви Ирена, Марина, Борко, Райсън и Петинка! Че сте го почувствали такова, каквото е - безобидно и разтоварващо.

2009-10-05T18:48:37+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Двупластова... "Мистерия"!
Тип "Ангар"!

2009-10-05T18:09:22+03:00