Мистър „Тийн“

Вече съм на осемнайсе,

а от даскалото тия.....

нещо май ми се“ отварят“?

Едно, две, три.... дванайсе,

всичките след мен повтарят.

Вчера си изхвърлих чантата

с учебниците и  тетрадката,

а днес си мисля, че светът...

ми се върти около патката.

С костюм и вратовръзка „Дзеня“

„Баровец“ съм сред  мадами

и въобще не ме е еня,

че кинтите са от баща ми.

На лимузината ми, дето

ще се изфукам аз в школОто,

черен гланц й е купето,

да ми върви на облеклото.

Аре, лапа давай б`ро,

днеска ние сме връо!

.....................................................

ГОДИНА  ПО-КЪСНО:

-Мамо, мамо, дай пет лева!

-Що бе сине, за какво са?

Иде ми да се разплача

и онемявам след въпроса.

Няма работа за мене,

а тръгнах със голям кураж,

където и да кандидатствам,

навсякъде ми искат стаж.

Къде е класната ми стая,

и чантата ми......... Где са те?

Аз толкоз бързах да порастна,

как искам пак да съм дете.

Авт. Весо: 2.08.2018г.