15 nov 2018, 20:27

Мистър "Тийн"

  Poesía
639 1 2

Мистър „Тийн“

 

Вече съм на осемнайсе,

а от даскалото тия.....

нещо май ми се“ отварят“?

Едно, две, три.... дванайсе,

всичките след мен повтарят.

 

Вчера си изхвърлих чантата

с учебниците и  тетрадката,

а днес си мисля, че светът...

ми се върти около патката.

 

С костюм и вратовръзка „Дзеня“

„Баровец“ съм сред  мадами

и въобще не ме е еня,

че кинтите са от баща ми.

 

На лимузината ми, дето

ще се изфукам аз в школОто,

черен гланц й е купето,

да ми върви на облеклото.

 

Аре, лапа давай б`ро,

днеска ние сме връо!

.....................................................

ГОДИНА  ПО-КЪСНО:

 

-Мамо, мамо, дай пет лева!

-Що бе сине, за какво са?

Иде ми да се разплача

и онемявам след въпроса.

 

Няма работа за мене,

а тръгнах със голям кураж,

където и да кандидатствам,

навсякъде ми искат стаж.

 

Къде е класната ми стая,

и чантата ми......... Где са те?

Аз толкоз бързах да порастна,

как искам пак да съм дете.

 

Авт. Весо: 2.08.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно Лия. Благодаря ти, че посети страничката ми. Усмихнат ден ти желая!
  • Весело, истинско и реално. Усмивка, тъга и безсилие изпълват човек, когато си спомни за онези дни, когато всички искахме да пораснем възможно по-бързо.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...