15 нояб. 2018 г., 20:27

Мистър "Тийн" 

  Поэзия
484 1 2

Мистър „Тийн“

 

Вече съм на осемнайсе,

а от даскалото тия.....

нещо май ми се“ отварят“?

Едно, две, три.... дванайсе,

всичките след мен повтарят.

 

Вчера си изхвърлих чантата

с учебниците и  тетрадката,

а днес си мисля, че светът...

ми се върти около патката.

 

С костюм и вратовръзка „Дзеня“

„Баровец“ съм сред  мадами

и въобще не ме е еня,

че кинтите са от баща ми.

 

На лимузината ми, дето

ще се изфукам аз в школОто,

черен гланц й е купето,

да ми върви на облеклото.

 

Аре, лапа давай б`ро,

днеска ние сме връо!

.....................................................

ГОДИНА  ПО-КЪСНО:

 

-Мамо, мамо, дай пет лева!

-Що бе сине, за какво са?

Иде ми да се разплача

и онемявам след въпроса.

 

Няма работа за мене,

а тръгнах със голям кураж,

където и да кандидатствам,

навсякъде ми искат стаж.

 

Къде е класната ми стая,

и чантата ми......... Где са те?

Аз толкоз бързах да порастна,

как искам пак да съм дете.

 

Авт. Весо: 2.08.2018г.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много точно Лия. Благодаря ти, че посети страничката ми. Усмихнат ден ти желая!
  • Весело, истинско и реално. Усмивка, тъга и безсилие изпълват човек, когато си спомни за онези дни, когато всички искахме да пораснем възможно по-бързо.
Предложения
: ??:??