Мистър "Тийн"
Мистър „Тийн“
Вече съм на осемнайсе,
а от даскалото тия.....
нещо май ми се“ отварят“?
Едно, две, три.... дванайсе,
всичките след мен повтарят.
Вчера си изхвърлих чантата
с учебниците и тетрадката,
а днес си мисля, че светът...
ми се върти около патката.
С костюм и вратовръзка „Дзеня“
„Баровец“ съм сред мадами
и въобще не ме е еня,
че кинтите са от баща ми.
На лимузината ми, дето
ще се изфукам аз в школОто,
черен гланц й е купето,
да ми върви на облеклото.
Аре, лапа давай б`ро,
днеска ние сме връо!
.....................................................
ГОДИНА ПО-КЪСНО:
-Мамо, мамо, дай пет лева!
-Що бе сине, за какво са?
Иде ми да се разплача
и онемявам след въпроса.
Няма работа за мене,
а тръгнах със голям кураж,
където и да кандидатствам,
навсякъде ми искат стаж.
Къде е класната ми стая,
и чантата ми......... Где са те?
Аз толкоз бързах да порастна,
как искам пак да съм дете.
Авт. Весо: 2.08.2018г.
© Веселин Христов All rights reserved.
