yogimax (Василена Т)
149 1056
7.02.2008 г., 17:19 ч.

Мисъл 

  Поезия » Философска
601 0 1
Среднощен мрак, витрина,
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам
и търся светли мигове
сред върволицата от загуби
и срутени от завист митове.
Като бездомно куче стене душата ми,
среднощен мрак се носи на талази.
А разумът, като самотен полицай,
витрината на щастието пази.
2002

© Василена Т Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "сред върволицата от загуби
    и срутени от завист митове."
    Добре си го казала!!!Браво!
Предложения
: ??:??