7.02.2008 г., 17:19

Мисъл

811 0 1
Среднощен мрак, витрина,
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам
и търся светли мигове
сред върволицата от загуби
и срутени от завист митове.
Като бездомно куче стене душата ми,
среднощен мрак се носи на талази.
А разумът, като самотен полицай,
витрината на щастието пази.

2002

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "сред върволицата от загуби
    и срутени от завист митове."
    Добре си го казала!!!Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...