Среднощен мрак, витрина,
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам
и търся светли мигове
сред върволицата от загуби
и срутени от завист митове.
Като бездомно куче стене душата ми,
среднощен мрак се носи на талази.
А разумът, като самотен полицай,
витрината на щастието пази. ...