yogimax (Василена Т) yogimax (Василена Т)
1 149
Feb 7, 2008, 5:19 PM

Мисъл

810 0 1
Среднощен мрак, витрина,
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам
и търся светли мигове
сред върволицата от загуби
и срутени от завист митове.
Като бездомно куче стене душата ми,
среднощен мрак се носи на талази.
А разумът, като самотен полицай,
витрината на щастието пази.
2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ustremena_ptica (Диа-непокорна)
    ustremena_ptica (Диа-непокорна)
    "сред върволицата от загуби
    и срутени от завист митове."
    Добре си го казала!!!Браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0