Мисълта

4.09.2018 г., 13:25 ч.

Поезия » Философска

436 1 0

Мисълта си заключих

в малкото сандъче,

а ключето оставих настрана

и усетих свобода.

Вървя по горската пътека,

а до мен, тя,

мисълта

- Как излетя?

- През ключалката,

отвърна страхливо и нежно,

аз я прегърнах прилежно, ела,

ти си моята съдба,

от теб не мога да избягам,

нито да се скатавам.

Но следващия път,

няма да извадя ключето,

да няма никаква пролука

и ще хукна наслука.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.