Мисълта
704
1
0
МИСЪЛТА
Мисълта си заключих
в малкото сандъче,
а ключето оставих настрана
и усетих свобода.
Вървя по горската пътека,
а до мен, тя,
мисълта
- Как излетя?
- През ключалката,
отвърна страхливо и нежно,
аз я прегърнах прилежно, ела,
ти си моята съдба,
от теб не мога да избягам,
нито да се скатавам.
Но следващия път,
няма да извадя ключето,
да няма никаква пролука
и ще хукна наслука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Лазарова Всички права запазени
