Мит от стари времена
В една нещастна, мижава държавица,
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.
От сутрин чак до вечер в кръволочене -
така се нижел царският живот.
Превърнал си покоите на кочина
и там играел покер и белот.
Залагал все на едро сред играчите.
На вързано играел - с литри кръв.
Край него лешояди алчно грачели,
но той ги биел и излизал пръв.
Останал царят сам. Без конкуренция.
Дори надписал златния си трон:
"Каквото бил е Данте за Флоренция
и Шекспир за мъгливий Албион,
това съм аз сред първите!" "Наздравица!
От кръв червена имам ръст висок!
Наричат ме безумните пиявица,
а мен ми подобава да съм бог.
Но как попаднах на народ с анемия,
че бледи, гладни - гледат ме безчет?
И казват за властта ми днес: Не щеме я!
Безкръвни как да кретаме напред?
На мен ли подобава гневно питане
от хорица със лош хемоглобин?
Не сте ли от харизмата заситени
на вашия върховен властелин?
Живейте с вяра! С дух от идеалите!
Духът не ще ни стока, ни пари!
В покорство си налягайте парцалите,
че царят знае как да ви смири..."
В една нещастна, мижава държавица,
останал мит от стари времена,
за алчен цар, подобен на пиявица,
що пил кръвта на робски племена.
Но пръснал се накрая, от гноясване.
Кръвта изтекла - същий тъмен вир.
И бурени-съсиреци пораснали
да спомнят кръволока по-подир.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
