26.01.2008 г., 0:42

Митко ученик

2.5K 0 8

МИТКО  УЧЕНИК

 

Митко вече е голям.

Сяда на бюрото сам.

Пише, трие и рисува -

и забравя да лудува.

Има и любима песен.

А когато в ден чудесен

тръгнат с дядо на разходка,

Митко с весела походка

от сърце го забавлява.

Пее - да го отморява.

В къщи радостни са всички.

Две редички със шестички

от бележника поглеждат

и усмихнати нареждат:

"Вижте - нашия умник

е отличен ученик!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...