Митница
Ще дойдеш ли? Заклещена на края
на някакво видение неясно,
с копнежи в тъмнината си витая,
ранена от един очакван блясък.
Защото беше другата пресечка,
на глътка дъх и щях да те достигна.
Сърцето ми като ранена мечка
през ветровете в облаци изригна.
Защото някъде в една вселена
очакваното вече ни пресече.
Но смелост не събрахме да погледнем
в един момент на споделена вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
