Митре ле...
890
0
0
Вода от лозови листа се стича,
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем,
толкова красиво си вали,
той не изсипва гласа си мощен,
а плахо си прикапва, котката ми спи.
... И аз, унесена, почти заспала,
пред прозореца безмълвно гледам,
разтапям се пред успиващото време
и не издържам, главата плавно свеждам.
Не след дълго се събуждам,
дъждът - спрял е, капките се сливат
и сякаш слънцето се пробужда,
а те отново с мен заспиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
