Вода от лозови листа се стича,

тя е натъжена лозова сълза,

роза цветовете си съблича,

превръща ги в розова вода.

Дъждът шуми в шубрака нощем,

толкова красиво си вали,

той не изсипва гласа си мощен,

а плахо си прикапва, котката ми спи.

... И аз, унесена, почти заспала,

пред прозореца безмълвно гледам,

разтапям се пред успиващото време

и не издържам, главата плавно свеждам.

Не след дълго се събуждам,

дъждът - спрял е, капките се сливат

и сякаш слънцето се пробужда,

а те отново с мен заспиват.