25 окт. 2013 г., 10:55

Митре ле...

897 0 0

Вода от лозови листа се стича,

тя е натъжена лозова сълза,

роза цветовете си съблича,

превръща ги в розова вода.

 

Дъждът шуми в шубрака нощем,

толкова красиво си вали,

той не изсипва гласа си мощен,

а плахо си прикапва, котката ми спи.

 

... И аз, унесена, почти заспала,

пред прозореца безмълвно гледам,

разтапям се пред успиващото време

и не издържам, главата плавно свеждам.

 

Не след дълго се събуждам,

дъждът - спрял е, капките се сливат

и сякаш слънцето се пробужда,

а те отново с мен заспиват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...