25 окт. 2013 г., 10:55

Митре ле...

895 0 0

Вода от лозови листа се стича,

тя е натъжена лозова сълза,

роза цветовете си съблича,

превръща ги в розова вода.

 

Дъждът шуми в шубрака нощем,

толкова красиво си вали,

той не изсипва гласа си мощен,

а плахо си прикапва, котката ми спи.

 

... И аз, унесена, почти заспала,

пред прозореца безмълвно гледам,

разтапям се пред успиващото време

и не издържам, главата плавно свеждам.

 

Не след дълго се събуждам,

дъждът - спрял е, капките се сливат

и сякаш слънцето се пробужда,

а те отново с мен заспиват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...