25 окт. 2013 г., 10:55

Митре ле...

892 0 0

Вода от лозови листа се стича,

тя е натъжена лозова сълза,

роза цветовете си съблича,

превръща ги в розова вода.

 

Дъждът шуми в шубрака нощем,

толкова красиво си вали,

той не изсипва гласа си мощен,

а плахо си прикапва, котката ми спи.

 

... И аз, унесена, почти заспала,

пред прозореца безмълвно гледам,

разтапям се пред успиващото време

и не издържам, главата плавно свеждам.

 

Не след дълго се събуждам,

дъждът - спрял е, капките се сливат

и сякаш слънцето се пробужда,

а те отново с мен заспиват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...