15.06.2010 г., 23:44

Мизантропско

740 0 2

Днес беше прекрасен ден,

валеше дъжд, духаше вятър -

време стихийно, сякаш само за мен!

Това ми харесва - свят мрачен, но пъстър!

 

Ако някой не вижда живопис в тази влага, 

ако той предпочита полянка зелена и блага

с жълти цветенца и смрад на люцерна

в края със семпла ограда! 

 

Не, аз предпочитам от вода канонада, 

полъх мъртвешки и остър, и здрач! 

Предвестно смрачаване, бягащи с грач, 

търчащи с чадъри към някоя сграда.

 

О, как е спокойно,

щом навред няма хора!

Разглеждаш обстойно

живописната флора!

 

 

Стихийно надупчена,

падат листа!

Храсти, залени 

в потоп от вода!

 

Почва наквасена,

пътечка почистена,

трева избуяла,

природата – бяла!

 

Със риза подгизнала

се вкъщи прибирам!

Природа застинала - 

само как те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението ти, което положително ме зарадва! Благодаря за съвета!
  • Продължавай! Имаш дух, мисъл и талант, а това е най-важното! В този сайт сигурно на пръсти се броят хората,които истински си заслужават шестиците(и аз като "млад"автор,макар и на години не мисля,че моите са реални), така че приеми оценката ми като поощрение да се учиш и самоусъвършенстваш без непременно да следваш чужди съвети-достатъчно умен си да преценяваш и вземаш сам решенията за собственото си творчество! Успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...