Мизантропът

16.12.2015 г., 22:55 ч.

Поезия » Философска

297 0 2

МИЗАНТРОПЪТ

Поругаха девствената му земя с думи кални.

Триста брадви забиха във врата му.

Смесиха с плюнка сълзите кристални.

С клетви и ругатни помрачиха ума му.

В бокала на надеждата се изпикаха.

Сърцето негово се пръскаше от мъка,

а за любовта му така и не узнаха.

Обич искаше да даде, но сееше разлъка.

Даряваше ласка пръв, сякаш беше в надпревара.

А за отплата в гърлото му повръщаха поквара.

Доброта търсеще, а срещаше измами черни.

Сломиха го накрая мъките безмерни.

Изпълненото с мъка и презрение сърце взе да го боли.

Затуй прокле всички с кървясали от скръб очи!

Сега той (дълбоко отвратен) ненавижда всеки.

Страни озлобен от човешките зли пътеки.

Мизантропът мисли човеците за грешки.

Иска да кастрира целия им род глупешки.

Тъй ще бъде, докато не падне в студения си гроб.

Уви, обречен е окаяният и измъчен мизантроп!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-12-19T19:58:49+02:00

Благодаря много. Да, захарните сополи явно са на почит. Добре казано. Но това, че творбата ми не е особено харесвана, ме радва. Никой не обича да го критикуват или да си признае, че има и гадни страни в човешката си същност.
dimko63 (Димитър Павлов)

2015-12-18T15:55:54+02:00

Чудна творба!С удоволствие поставям отличен.Явно зрителите предпочитат захарни сополи.