Мизантропът
МИЗАНТРОПЪТ
Поругаха девствената му земя с думи кални.
Триста брадви забиха във врата му.
Смесиха с плюнка сълзите кристални.
С клетви и ругатни помрачиха ума му.
В бокала на надеждата се изпикаха.
Сърцето негово се пръскаше от мъка,
а за любовта му така и не узнаха.
Обич искаше да даде, но сееше разлъка.
Даряваше ласка пръв, сякаш беше в надпревара.
А за отплата в гърлото му повръщаха поквара.
Доброта търсеще, а срещаше измами черни.
Сломиха го накрая мъките безмерни.
Изпълненото с мъка и презрение сърце взе да го боли.
Затуй прокле всички с кървясали от скръб очи!
Сега той (дълбоко отвратен) ненавижда всеки.
Страни озлобен от човешките зли пътеки.
Мизантропът мисли човеците за грешки.
Иска да кастрира целия им род глупешки.
Тъй ще бъде, докато не падне в студения си гроб.
Уви, обречен е окаяният и измъчен мизантроп!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени
