10.01.2021 г., 15:12 ч.  

Мизантропът каза тежката си дума 

  Поезия » Друга
264 0 9

Хората ли? Сган нечистоплътна!

Утайка. Нищо с мания за величие.

Душата ли? Една измислица безплътна.

Любов? Синоним на двуличие!

 

Сърце? Парче месо превърнато във мит!

А мозъкът защо ни е, не знам.

Човекът е поредният обречен вид

по-мъртъв... от реброто на Адам...

 

09.07.2016.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за доверието, Скитнице 😊
  • Много добре казано от един мизантроп! Но знам, че ти не споделяш неговото мислене, в теб вирее съвсем друга личност (все ухилена) !
    Поздрав!
  • Спокойно, Веселка, ще има. Благодаря и на теб
  • Като стихотворение ми хареса,ама като настроение! Хайде , ред е на нещо по-светло!
  • Има и такива хора, Изгубен...
    Благодаря за коментара.
  • Ако отричаш Любовта - отричаш Бог! Отречеш ли Бог - отричаш всичко...
  • Не бъркай лирическио с оригинала, Валентине 😋
    Мерсаж 😊
  • Благодаря за обширния и стойностен коментар, Деа.
  • Аааа, Не!
    Хората могат да бъдат прекрасни създания (ако поискат). Душата може да е безплътна, но съществува. Любовта е невероятно красиво чувство. Сърцето може да е мускул, но така боли...Мозъкът е неразгадана вселена(все още). "Реброто на Адам" е половината човечество и то по-хубавта половина.
Предложения
: ??:??