Млад въстаник
Равното, където до нивята свършва
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат,
вятър в клони свирне – в поздрав се поклащат.
Отговаря с пукот пушка с цев гореща,
четата отвръща със „Ура” юнашко.
Тази наша буна стига на далече,
чува я Русия, чува я Европа.
До тук беше слово, по-нататък – меча,
на деди родина на вратата хлопа.
Млад въстаник идва клетва да положи
над кама с пищова, под байрака сърмен
и за свободата българска да сложи
ако трябва кости или диря кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
