7.02.2014 г., 7:54 ч.  

Млад въстаник 

  Поезия » Гражданска
320 0 2

Равното, където до нивята свършва
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.

Буките в гората с радост го посрещат,
вятър в клони свирне – в поздрав се поклащат.
Отговаря с пукот пушка с цев гореща,
четата отвръща със „Ура” юнашко.

Тази наша буна стига на далече,
чува я Русия, чува я Европа.
До тук беше слово, по-нататък – меча,
на деди родина на вратата хлопа.

Млад въстаник идва клетва да положи
над кама с пищова, под байрака сърмен
и за свободата българска да сложи
ако трябва кости или диря кърви.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??