Младо вино
В медногриви струи се разлива
залезът от амфората на зенита
Бавно чезне светлина скоклива
зад ресници, в храсти от ракита.
И гори с отблясъци последни
по косичника на сънната ливада...
В чашка макова летят безредно
пак светулките на звездопада.
Виж, чадърче от глухарче носи
вятърът! Насипва лед дъждеца...
Страстите – разгорещени, боси,
следват ритъма на лятна песен.
Тази нощ ще съм Шехерезада.
И да знаеш – няма да се съмне!
С огнен дъх – любов ще ти разкажа.
С младо вино – съм догоре пълна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
